13/ 47

BG

Официален вестник на Европейския съюз

244

L 393/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

С Регламент (ЕО) № 1725/2003 на Комисията (2) бяха приети някои международни стандарти и разяснения, които са съществували към 1 септември.

(2)

На 17 декември 2003 г. Съветът по Международните счетоводни стандарти (IASB) публикува преработения Международен счетоводен стандарт (IAS) 32 „Финансови инструменти: Оповестяване и представяне“ като част от инициативата на IASB да усъвършенства 15 стандарта своевременно, така че да се ползват от дружествата, прилагащи IAS за първи път през 2005 г. Преработвайки IAS 32, IASB не преразгледа основополагащите подходи, съдържащи се в него. IAS 32 полага основните принципи за класифицирането на инструменти като пасиви или като собствен капитал. Когато определя дали инструментите следва да бъдат класифицирани като пасиви или собствен капитал, образуванието трябва да прецени всички срокове и условия на съответния договор.

(3)

След двустранните разговори, проведени с представители на кооперативните среди и по искане на Комисията, IASB покани своя Комитет по разясненията на международните стандарти за финансова отчетност (IFRIC) да разработи разяснение, с което да се подпомогне прилагането на преработения IAS 32. Окончателно разяснение — IFRIC 2 „Дялове на членове на кооперации и сходни инструменти“, бе публикувано в окончателен вид на 25 ноември 2004 г. Датата на влизане в сила на прилагането на това разяснение е същата като тази за IAS 32. IFRIC 2 ще бъде разгледано от Европейската комисия с оглед утвърждаването му възможно най-скоро през 2005 г.

(4)

На 27 май 2004 г. IASB публикува разяснение 1 на IFRIC „Промени в съществуващите задължения за извеждане от експлоатация, възстановяване и сходните с тях задължения“. Разяснението разглежда начина на счетоводно отчитане на промени в съществуващите задължения за извеждане от експлоатация, възстановяване и сходните с тях задължения, които попадат в обхвата на IAS 16 „Имущество, заводи и оборудване“ и се признават като провизия съгласно IAS 37 „Провизии, условни пасиви и условни активи“.

(5)

Консултацията с технически специалисти в областта потвърждава, че преработеният IAS 32 „Финансови инструменти: Оповестяване и представяне“ и разяснение 1 на IFRIC „Промени в съществуващите задължения за извеждане от експлоатация, възстановяване и сходните с тях задължения“ отговарят на техническите критерии за приемане, установени в член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1606/2002, и по-специално на изискването да способстват за европейското обществено благо.

(6)

Регламент (ЕО) № 1725/2003 следва да бъде съответно изменен.

(7)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Регулаторния счетоводен комитет,

(1)

добавя се текстът на Международен счетоводен стандарт (IAS) 32 „Финансови инструменти: Оповестяване и представяне“, установен в приложението към настоящия регламент.

(2)

добавя се текстът на разяснение IFRIC 1 „Промени в съществуващите задължения за извеждане от експлоатация, възстановяване и сходните с тях задължения“, установен в приложението към настоящия регламент.

IAS 32

IFRIC 1

1.

Целта на настоящия стандарт е да разшири разбирането на потребителите на финансови отчети относно важността на финансовите инструменти за финансовото състояние на образуванието, неговото представяне и паричните му потоци.

2.

Настоящият стандарт съдържа изисквания за представянето на финансовите инструменти и определя информацията, която трябва да бъде оповестена за тях. Изискванията за представяне се прилагат по отношение на класификацията на финансовите инструменти от гледна точка на емитента като финансови активи, финансови пасиви и капиталови инструменти; класификацията на свързаните с тях лихви, дивиденти, загуби и печалби; и обстоятелствата, при които следва да бъдат компенсирани финансови активи и финансови пасиви. Стандартът изисква оповестяване на информация за факторите, които оказват влияние върху сумата, времето на възникване и сигурността на бъдещите парични потоци на образуванието, свързани с финансови инструменти, както и за счетоводната политика, прилагана по отношение на тези инструменти. Също така стандартът изисква оповестяване на информация за характера и обхвата на използване на финансови инструменти от образуванието, стопанските цели, за постигането на които служат те, свързаните с тях рискове, както и политиката на ръководството по отношение на управлението на тези рискове.

3.

Принципите в настоящия стандарт допълват принципите за признаване и оценяване на финансови активи и финансови пасиви в IAS 39 „Финансови инструменти: признаване и оценяване“.

4.

Настоящият стандарт се прилага от всички образувания по отношение на всички видове финансови инструменти, с изключение на:

5.

Настоящият стандарт се прилага по отношение на признати и непризнати финансови инструменти. Признатите финансови инструменти включват капиталови инструменти, емитирани от образуванието, и финансови активи и финансови пасиви, които попадат в обхвата на IAS 39. Непризнатите финансови инструменти включват някои финансови инструменти, които, въпреки че са извън обхвата на IAS 39, попадат в обхвата на настоящия стандарт (като някои кредитни ангажименти).

6.

По смисъла на настоящия стандарт застрахователен договор е договор, който подлага застрахователя на рискове, които могат да бъдат идентифицирани, отнасящи се до загуба в резултат от събития или обстоятелства, които възникнат или бъдат установени в рамките на определен период, включително смърт (или, в случай на анюитет, преживяването на анюитента), болест, увреждане, имуществена щета, причинено на трета страна телесно увреждане и прекъсване на стопанската дейност. Положенията на настоящия стандарт се прилагат, когато финансовият инструмент има формата на застрахователен договор, но включва основно прехвърлянето на финансови рискове (виж параграф 52), например някои видове финансови презастрахователни договори и инвестиционни договори с гаранции, издадени от застрахователни и други образувания. Образувания, които имат задължения по застрахователни договори, се насърчават да вземат предвид, дали е подходящо да прилагат положенията на настоящия стандарт при представянето и оповестяването на информация относно тези задължения.

7.

Други стандарти, специфични за конкретни видове финансови инструменти, съдържат допълнителни изисквания за представяне и оповестяване. Например IAS 17 „Лизинг“ и IAS 26 „Счетоводство и отчитане по планове за пенсионни доходи“ съдържат специфични изисквания за оповестяване относно договори за финансов лизинг и съответно инвестиции на планове за пенсионни доходи. Освен това някои изисквания на други стандарти, и по-специално IAS 30 „Оповестявания във финансовите отчети на банки и сходни финансови институции“, се прилагат и по отношение на финансовите инструменти.

8.

Настоящият стандарт се прилага за онези договори за покупка или продажба на нефинансов обект, които могат да бъдат разплатени в парични средства или друг финансов инструмент, или чрез размяна на финансови инструменти, все едно че договорите са финансови инструменти с изключение на договорите, които са сключени и продължават да бъдат държани с цел получаване или предоставяне на нефинансов обект съгласно нуждите на образуванието във връзка с очаквана покупка, продажба или ползване.

9.

Съществуват различни начини, по които договор за покупка или продажба на нефинансов обект може да бъде разплатен нетно в парични средства или друг финансов инструмент, или чрез размяна на финансови инструменти. Те включват:

Договор, по отношение на който се прилагат б) или в), не е сключен с цел получаването или доставката на нефинансов обект съгласно нуждите на образуванието във връзка с очаквана покупка, продажба или ползване и съответно попада в обхвата на настоящия стандарт. Другите договори, за които се прилага параграф 8, се оценяват, за да се определи дали те са сключени и продължават да се държат за целите на получаването или доставката на нефинансов обект съгласно нуждите на образуванието във връзка с очаквана покупка, продажба или ползване и съответно дали са в обхвата на настоящия стандарт.

10.

Издадена е писмена опция за покупка или продажба на нефинансов обект, която може да бъде разплатена нетно в парични средства или друг финансов инструмент или чрез размяна на финансови инструменти, в съответствие с параграф 9, буква а) или буква г), попада в обхвата на настоящия стандарт. Такъв договор не може да се сключи с цел получаване или доставка на нефинансов обект съгласно нуждите на образуванието във връзка с очаквана покупка, продажба или ползване.

11.

В настоящия стандарт се използват следните термини с посоченото значение:

12.

В параграф 9 от IAS 39 са дефинирани следните термини, които са използвани в настоящия стандарт със значенията, специфицирани в IAS 39:

13.

В настоящия стандарт „договор“ и „договорен“ се отнасят до споразумение между две или повече страни, което е с ясни икономически последици и по отношение на което страните имат малка, ако имат изобщо някаква, свобода на действие да го избегнат, тъй като обикновено споразумението подлежи на законно изпълнение. Договорите, а следователно и финансовите инструменти, могат да приемат различни форми и не е задължително да бъдат в писмена форма.

14.

В настоящия стандарт „образувание“ включва физически лица, сдружения, юридически лица, фондове и държавни ведомства.

15.

Емитентът на финансов инструмент класифицира инструмента или неговите съставни части при първоначалното признаване като финансов пасив, финансов актив или капиталов инструмент в съответствие със съдържанието на договорното споразумение и дефинициите за финансов пасив, финансов актив и капиталов инструмент.

16.

Когато емитент прилага дефинициите в параграф 11, за да определи дали финансов инструмент е капиталов инструмент, а не финансов пасив, инструментът е капиталов инструмент, единствено ако са изпълнени и двете условия по букви а) и б) по-долу.

Договорно задължение, включително възникващо от деривативен финансов инструмент, който ще доведе или може да доведе до бъдещо получаване или доставка на собствени капиталови инструменти на емитента, но не отговаря на условията по букви а) и б) по-горе, не е капиталов инструмент.

17.

Изключително важна особеност при разграничаването на финансов пасив от капиталов инструмент е съществуването на договорно задължение на едната страна по финансовия инструмент (емитента) или да достави парични средства или друг финансов актив на другата страна (държателя), или да размени финансови активи или финансови пасиви с държателя при условия, които са потенциално неблагоприятни за емитента. Въпреки че държателят на капиталов инструмент може да има право да получи пропорционален дял от всякакви дивиденти или други разпределения от капитала, емитентът няма договорно задължение да направи такива разпределения, тъй като от него не може да се изисква да достави парични средства или друг финансов актив на другата страна.

18.

Същността на финансовия инструмент, а не неговата правна форма, обуславя класификацията му в баланса на образуванието. Същността и правната форма обичайно си съответстват, но не винаги. Някои финансови инструменти приемат правната форма на собствен капитал, но по своята същност представляват пасиви, а други могат да съчетават в себе си както характеристики, свързани с капиталови инструменти, така и характеристики, свързани с финансови пасиви. Например:

19.

Ако образуванието няма безусловно право да избегне доставката на парични средства или друг финансов актив, за да разплати договорно задължение, задължението отговаря на дефиницията за финансов пасив. Например:

20.

Финансов инструмент, който не установява изрично договорно задължение за доставката на парични средства или друг финансов актив, може да установи задължение косвено, посредством своите срокове и условия. Например:

21.

Даден договор не е капиталов инструмент само защото може да води до получаването или доставката на определен брой собствени капиталови инструменти на образуванието. Образуванието може да има договорно право или задължение да получи или достави определен брой от своите собствени акции или други капиталови инструменти, което се променя така, че справедливата стойност на собствените капиталови инструменти на образуванието, която ще бъде получена или доставена, да е равна на сумата на договорното право или задължение. Такова договорно право или задължение може да бъде за твърдо определена сума или сума, която се променя — отчасти или изцяло — в отговор на измененията в променлива, различна от пазарната цена на собствените капиталови инструменти на образуванието (например лихвен процент, цена на стока или цена на финансов инструмент). Ето два примера: а) договор за доставка на собствени капиталови инструменти на образуванието в размер на равностойността на 100 ПЕ и б) (1) договор за доставка на собствени капиталови инструменти на образуванието в размер на равностойността на 100 унции злато. Такъв договор представлява финансов пасив за образуванието, въпреки че образуванието трябва или може да го разплати чрез доставянето на свои собствени капиталови инструменти. Той не е капиталов инструмент, тъй като образуванието използва променлив брой от своите собствени капиталови инструменти като средство за разплащане на договора. Съответно договорът не доказва остатъчен дял в активите на образуванието след приспадане на всички негови пасиви.

22.

Договор, който ще бъде разплатен от образуванието, получаващо или предоставящо твърдо определен брой от своите собствени капиталови инструменти срещу твърдо определена сума парични средства или друг финансов актив, представлява капиталов инструмент. Например издадена опция за акции, която гарантира на контрагента право на покупка на твърдо определен брой акции на образуванието на твърдо определена цена или срещу посочена твърдо определена сума на главница на облигация, е капиталов инструмент. Промените в справедливата стойност на договор, възникващи в резултат на колебания в пазарните лихвени проценти, които не се отразяват върху сумата от парични средства или други финансови активи, която ще бъде платена или получена, или върху броя на капиталовите инструменти, които ще бъдат получени или предоставени, при разплащането на договора, не изключват възможността договорът да е капиталов инструмент. Всяко получено възнаграждение (като премия, получена за издадена опция или вариант за собствени акции на образуванието) се прибавя директно към собствения капитал. Всяко платено възнаграждение (като премия, платена за закупена опция) се приспада директно от собствения капитал. Промените в справедливата стойност на капиталов инструмент не се признават във финансовите отчети.

23.

Договор, който съдържа задължение на образуванието да закупи свои собствени капиталови инструменти срещу парични средства или друг финансов актив, поражда финансов пасив в размер на сегашната стойност на сумата за изплащане при обратно изкупуване (например в размер на сегашната стойност на цената на обратно изкупуване на форуърден договор, цената на упражняване на опция или друга стойност на изплащането). Това е така, дори и ако договорът сам по себе си е капиталов инструмент. Пример за това е задължение на образуванието съгласно форуърден договор да закупи свои собствени капиталови инструменти срещу парични средства. Когато финансовият пасив се признава първоначално по реда на IAS 39, неговата справедлива стойност (сегашната стойност на сумата за изплащане при обратно изкупуване) се прекласифицира от собствения капитал. Впоследствие финансовият пасив се оценява в съответствие с IAS 39. Ако договорът изтече, без да настъпи доставка на актив, балансовата стойност на финансовия пасив се прекласифицира към собствения капитал. Договорно задължение на образуванието да закупи свои собствени капиталови инструменти поражда финансов пасив в размер на настоящата стойност на сумата за изплащане при обратно изкупуване, дори ако задължението за покупка е поставено в зависимост от упражняването на правото на обратно изкупуване от страна на контрагента (например издадена put опция, която дава на контрагента правото да продаде на образуванието негови, собствени на образуванието, капиталови инструменти на твърдо определена цена).

24.

Договор, който ще бъде разплатен от образуванието, доставящо или получаващо твърдо определен брой от своите собствени капиталови инструменти в замяна на променлив размер парични средства или друг финансов актив, представлява капиталов инструмент. Пример за това е договор, съгласно който образуванието следва да достави 100 от своите собствени капиталови инструменти срещу парични средства в размер, изчислен като равностойността на 100 унции злато.

25.

Финансов инструмент може да изисква от образуванието да достави парични средства или друг финансов актив или да го разплати по такъв начин, че той би представлявал финансов пасив в случай на настъпване или ненастъпване на несигурни бъдещи събития (или изход от несигурни обстоятелства), които са извън контрола както на емитента, така и на държателя на инструмента, като например промяна в борсов индекс, индекс на потребителските цени, лихвен процент или изисквания на данъчното облагане, или пък бъдещите приходи на емитента, нетния доход или съотношението дълг към собствен капитал. Емитентът на такъв инструмент не разполага с безусловното право да избегне доставянето на парични средства или друг финансов актив (или да го разплати по друг начин, така че той да представлява финансов пасив). Следователно той е финансов пасив за емитента, освен ако:

26.

Когато деривативен финансов инструмент предоставя на едната страна избор за това, как да бъде разплатен (например емитентът или държателят може да избере нетно разплащане в парични средства или чрез размяна на акции срещу парични средства), той представлява финансов актив или финансов пасив, освен ако всички алтернативи за разплащане не водят до това той да е капиталов инструмент.

27.

Пример за деривативен финансов инструмент с право на избор на начин на разплащане, който представлява финансов пасив, е опция за акции, която емитентът може да реши да разплати нетно в парични средства или разменяйки свои собствени акции срещу парични средства. По подобен начин някои договори за покупка или продажба на нефинансов обект в замяна на собствени капиталови инструменти на образуванието попадат в обхвата на настоящия стандарт, тъй като те могат да бъдат разплатени или в парични средства, или чрез доставяне на нефинансовия обект, или нетно, в парични средства или друг финансов инструмент (виж параграфи 8—10). Такива договори представляват финансови активи или финансови пасиви, а не капиталови инструменти.

28.

Емитентът на недеривативен финансов инструмент преценява условията на финансовия инструмент, за да определи дали той съдържа едновременно и пасивен, и капиталов компонент. Тези компоненти се класифицират поотделно като финансови пасиви, финансови активи или капиталови инструменти в съответствие с параграф 15.

29.

Образуванието признава отделно компонентите на финансов инструмент, който: а) създава финансов пасив за образуванието и б) предоставя опция (право на избор) на държателя на инструмента да го конвертира в капиталов инструмент на образуванието. Например облигация или сходен инструмент, конвертируем от държателя в твърдо определен брой обикновени акции на образуванието, представлява съставен финансов инструмент. От гледна точка на образуванието такъв инструмент се състои от два компонента: финансов пасив (договорен ангажимент за доставка на парични средства или друг финансов актив) и капиталов инструмент (кол-опция, предоставяща право на държателя, за определен период от време, да я конвертира в твърдо определен брой обикновени акции на образуванието). Икономическият ефект от емитирането на такъв инструмент е по същество същият като едновременното емитиране на дългов инструмент с клауза за по-ранно разплащане и варианти за покупка на обикновени акции, или като емитирането на дългов инструмент с прикрепени варианти за покупка на акции. Съответно във всички случаи образуванието представя пасивния и капиталовия компонент поотделно в своя баланс.

30.

Класификацията на пасивния и капиталовия компонент на конвертируем инструмент не се коригира в резултат от промени във вероятността опцията за конвертиране да бъде упражнена, дори когато може да изглежда, че упражняването на опцията е станало икономически изгодно за някои държатели. Възможно е държателите не винаги да действат по начин, който би могъл да се очаква, тъй като например данъчните последици от конвертирането могат да бъдат различни за различните държатели. Нещо повече с времето вероятността за конвертиране се променя. Договорното задължение на образуванието да направи бъдещи плащания остава в сила, докато не бъде погасено чрез конвертиране, настъпване на падежа на инструмента или някоя друга операция.

31.

IAS 39 разглежда оценяването на финансови активи и финансови пасиви. Капиталови инструменти са инструментите, които доказват остатъчен дял в активите на дадено предприятие след приспадане на всички негови пасиви. Следователно, когато първоначалната балансова стойност на съставен финансов инструмент се отнася към неговите компоненти на собствен капитал и пасиви, към капиталовия компонент се отнася остатъчната стойност след приспадане на сумата, определена отделно за пасивния компонент, от справедливата стойност на инструмента като цяло. Стойността на всеки дериватив (например кол-опция), внедрен в съставен финансов инструмент, различен от капиталов компонент (например опция за конвертиране в собствен капитал), се включва в пасивния компонент. Сумата на балансовите стойности, разпределени към пасивния и капиталовия компонент при първоначалното признаване, е винаги равна на справедливата стойност, която би била определена за инструмента като цяло. От първоначалното признаване на компонентите на инструмента поотделно не възниква нито печалба, нито загуба.

32.

Съгласно подхода, описан в параграф 31, емитентът на облигация, конвертируема в обикновени акции, определя първо балансовата стойност на пасивния компонент, като оценява справедливата стойност на сходен пасив (включително всяка характеристика на внедрен некапиталов дериватив), който няма свързан с него капиталов компонент. След това се определя балансовата стойност на капиталовия инструмент, представен от опция за конвертиране на инструмента в обикновени акции, чрез приспадане на справедливата стойност на финансовия пасив от справедливата стойност на съставния финансов инструмент като цяло.

33.

Ако едно образувание придобие обратно свои собствени капиталови инструменти, тези инструменти („обратно изкупени (съкровищни) акции“) да се приспадат от собствения капитал. Не се признава нито печалба, нито загуба от покупката, продажбата, емитирането или обезсилването на собствени капиталови инструменти на образуванието. Такива съкровищни акции могат да бъдат придобити и държани от образуванието или от други членове на консолидираната група. Платеното или полученото възнаграждение се признава директно в собствения капитал.

34.

Стойността на държаните съкровищни акции се оповестява отделно или на лицевата страна на баланса, или в приложенията в съответствие с IAS 1 „Представяне на финансови отчети“. Образуванието прави оповестяване в съответствие с IAS 24 „Оповестяване на свързани лица“, ако придобие обратно свои собствени капиталови инструменти от свързани лица.

35.

Лихви, дивиденти, загуби и печалби, свързани с финансов инструмент или компонент, който представлява финансов пасив, се признават като приходи или разходи в печалбата или загубата. Разпределенията за държателите на капиталов инструмент образуванието приспада директно от собствения капитал, нетно от всякакви свързани преференции за данък върху доходите. Разходите по операцията за капиталова сделка, различни от разходи за емитиране на капиталов инструмент, които са пряко свързани с придобиването на стопанска дейност (които се отразяват счетоводно съгласно IAS 22), се отразяват счетоводно като намаление на собствения капитал, нетно от всякакви свързани преференции за данък върху доходите.

36.

Класификацията на финансов инструмент като финансов пасив или капиталов инструмент определя дали лихвите, дивидентите, загубите и печалбите, свързани с този инструмент, се признават като приходи или разходи в печалбата или загубата. Следователно плащанията на дивиденти за акции, изцяло признати като пасиви, се признават като разходи по същия начин като лихви по облигация. По подобен начин печалбите и загубите, свързани с обратни изкупувания или рефинансиране на финансови пасиви, се признават в печалбата или загубата, докато обратните изкупувания или рефинансирането на капиталови инструменти се признават като промени в собствения капитал. Промените в справедливата стойност на капиталов инструмент не се признават във финансовите отчети.

37.

При издаването или придобиването на свои собствени капиталови инструменти образуванието обикновено прави различни разходи. Тези разходи биха могли да включват такса за регистрация и други законови такси, суми, изплатени на правни, счетоводни и други професионални консултанти, разходи за отпечатване и гербови налози. При капиталова сделка разходите по сделката се отчитат счетоводно като намаление на собствения капитал (нетно от всякакви свързани преференции за данък върху доходите) до степента, в която са допълнителните разходи, пряко свързани с капиталова сделка, които в противен случай биха били избегнати. Разходите по капиталова сделка, която не е доведена докрай, се признават като разход.

38.

Разходите по сделката, които са свързани с емитирането на съставен финансов инструмент, се разпределят за пасивния и капиталовия компонент на инструмента, пропорционално на разпределението на постъпленията. Разходите по сделката, които са съвместно свързани с повече от една сделка (например разходите за едновременното предлагане на едни акции и регистриране на други акции за търгуване на фондова борса), се разпределят към тези сделки, като се използва база за разпределение, която е рационална и съответства на сходни сделки.

39.

Сумата на разходите по сделката, отчетени счетоводно като намаление на собствения капитал през периода, се оповестява отделно съгласно IAS 1 „Представяне на финансови отчети“. Свързаната с това сума за данъци върху доходите, призната директно в собствения капитал, се включва в съвкупната сума на текущия и отсрочения данък, отнесен в собствения капитал или приспаднат от него, който се оповестява съгласно IAS 12 „Данъци върху доходите“.

40.

Дивиденти, класифицирани като разход, могат да бъдат представени в отчета за приходите и разходите или с лихвите по други пасиви, или като отделна позиция. В допълнение към изискванията на настоящия стандарт оповестяването на лихвите и дивидентите е предмет на изискванията на IAS 1 и IAS 30 „Оповестявания във финансовите отчети на банки и сходни финансови институции“. При някои обстоятелства поради разликата между лихвите и дивидентите във връзка с въпроси като признаването за данъчни цели е желателно те да бъдат оповестявани поотделно в отчета за приходите и разходите. Оповестяванията на данъчните ефекти се правят в съответствие с IAS 12.

41.

Печалбите и загубите, свързани с промени в прехвърлимата стойност на финансов пасив, се признават като приходи или разходи в печалбата или загубата, дори когато се отнасят за инструмент, който включва право на остатъчен дял в активите на образуванието в замяна срещу парични средства или друг финансов актив (виж параграф 18, буква б). Съгласно IAS 1 образуванието представя всяка печалба или загуба, произтичаща от повторната оценка на такъв инструмент, отделно на лицевата страна на отчета за приходите и разходите, когато това е уместно за обяснението на представянето на дейността на образуванието.

42.

Финансов актив и финансов пасив се компенсират, а нетната сума се представя в баланса, единствено когато образуванието:

43.

Настоящият стандарт изисква представянето на финансовите активи и финансовите пасиви на нетна база, когато това отразява очакваните от образуванието бъдещи парични потоци от разплащането на два или повече отделни финансови инструмента. Когато образуванието има право да получи или плати единична нетна сума и има намерението да направи това, то всъщност разполага само с един финансов актив или финансов пасив. При други обстоятелства финансовите активи и финансовите пасиви се представят отделно едни от други в съответствие с техните характеристики като ресурси или задължения на образуванието.

44.

Компенсирането на признат финансов актив и признат финансов пасив и представянето на нетната стойност се различава от отписването на финансов актив или финансов пасив. Въпреки че компенсирането не води до признаване на печалба или загуба, отписването на финансов инструмент не само води до елиминирането на преди това призната позиция от баланса, но може да доведе и до признаването на печалба или загуба.

45.

Правото на компенсиране е законното право на длъжник по договор да разплати или по друг начин да елиминира цялата или част от сумата, дължима на кредитор, чрез съотнасянето към тази сума на сума, дължима от кредитора. При необичайни обстоятелства длъжникът може да има законно право да съотнесе сума, дължима му от трето лице, към сумата, дължима на кредитора, при условие че съществува споразумение между трите страни, което ясно установява правото на компенсиране на длъжника. Тъй като правото на компенсиране е законно право, условията, на които се основава това право, могат да се различават в различните юрисдикции, като трябва да се вземат под внимание законите, приложими по отношение на взаимоотношенията между страните.

46.

Съществуването на упражняемо право на компенсиране на финансов актив и финансов пасив се отразява върху правата и задълженията, свързани с финансов актив и финансов пасив, и може да окаже влияние върху изложеността на образуванието на кредитен и ликвиден риск. Съществуването на правото обаче само по себе си не е достатъчна база за компенсиране. Сумата и времето на възникване на бъдещите парични потоци на образуванието не се повлияват при отсъствието на намерение да се упражни правото или да се разплати едновременно. Когато дадено образувание възнамерява да упражни правото или да се разплати едновременно, представянето на актива и пасива на нетна база отразява по по-подходящ начин сумата и времето на възникване на очакваните бъдещи парични потоци, както и рисковете, на които са изложени тези парични потоци. Намерението на едно от лицата или и на двете лица за разплащане на нетна база без юридическо право да направят това не е достатъчно, за да оправдае компенсирането, тъй като правата и задълженията, свързани с отделния финансов актив и финансов пасив, остават непроменени.

47.

Намеренията на дадено образувание във връзка с разплащането на конкретни активи и пасиви могат да бъдат повлияни от неговата нормална стопанска практика, изискванията на финансовите пазари и други обстоятелства, които могат да ограничат способността за нетно разплащане или едновременно разплащане. Когато дадено образувание има право на компенсиране, но няма намерение да извърши нетно разплащане или да реализира актива и да разплати пасива едновременно, влиянието на правото върху излагането на образуванието на кредитен риск се оповестява в съответствие с параграф 76.

48.

Едновременното разплащане на два финансови инструмента може да настъпи например при работата на клирингова къща на организиран финансов пазар или при размяна от вида „лице-в-лице“. При тези обстоятелства паричните потоци са всъщност еквивалентни на една нетна сума и не е налице изложеност на кредитен или ликвиден риск. При други обстоятелства образуванието може да разплати два инструмента, като получи и заплати отделни суми, като по този начин се излага на кредитен риск по отношение на пълната стойност на актива или на ликвиден риск по отношение на пълната стойност на пасива. Тези рискови експозиции могат да са съществени, макар и относително кратки. Съответно реализацията на финансов актив и разплащането на финансов пасив се третират като едновременни, само когато сделките се осъществяват в един и същи момент.

49.

Условията, установени в параграф 42, обикновено не са изпълнени и компенсирането обикновено не е подходящо, когато:

50.

Образувание, което поема редица сделки с финансови инструменти с един контрагент, може да встъпи в „рамков договор за нетиране“ с този контрагент. Този договор предвижда единично нетно разплащане на всички включени в споразумението финансови инструменти, в случай на събитие на неизпълнение или прекратяване на някой от индивидуалните договори. Тези схеми се използват широко от финансовите институции, за да осигурят защита срещу загуба в случай на фалит или други обстоятелства, които водят до това, че контрагентът не е в състояние да изпълни своите задължения. Рамковият договор за нетиране обичайно създава право за компенсиране, което става упражнимо и оказва влияние върху реализацията или разплащането на отделни финансови активи и финансови пасиви, само след настъпване на конкретно определено събитие на неизпълнение или други обстоятелства, които не се очаква да възникнат в нормалния ход на дейността. Рамковият договор за нетиране не предоставя база за компенсиране, освен ако не са изпълнени и двата критерия в параграф 42. Когато финансови активи и финансови пасиви, обект на рамков договор за нетиране, не бъдат компенсирани, ефектът от тази схема върху изложеността на образуванието на кредитен риск се оповестява в съответствие с параграф 76.

51.

Целта на оповестяванията, изисквани от настоящия стандарт, е да се предостави информация с цел по-доброто разбиране на значението на финансовите инструменти за финансовото състояние на образуванието, неговата дейност и паричните му потоци, както и да подпомогнат оценката на размера, времето на възникване и сигурността на бъдещи парични потоци, свързани с тези инструменти.

52.

Операциите с финансови инструменти могат да доведат до това образуванието да поеме или да прехвърли на друго лице един или повече от финансовите рискове, описани по-долу. Изискваните оповестявания предоставят информация в помощ на потребителите на финансови отчети при оценката на степента на риска, свързан с финансовите инструменти.

53.

Настоящият стандарт не указва нито задължителен формат на информацията, която трябва да се оповести, нито нейното местоположение в рамките на финансовите отчети. Доколкото изискваната информация е представена на лицевата страна на финансовите отчети, не е необходимо тя да бъде повтаряна в приложенията. Оповестяванията могат да включват комбинация от текстови описания и количествени данни, подходящи съобразно характера на инструментите и тяхната относителна важност за образуванието.

54.

Определянето на нивото на детайлност, което да бъде оповестено, за конкретни финансови инструменти, изисква да се направи преценка, като се вземе предвид и относителната важност на тези инструменти. Необходимо е да се намери балансът между претоварването на финансовите отчети с много подробности, които могат да не подпомагат потребителите на финансовите отчети, и прикриването на важна информация в резултат от твърде голямо обобщаване. Например, когато дадено образувание е страна по голям брой финансови инструменти със сходни характеристики и никой от отделните договори, взет поотделно, не е съществен, подходящо е обобщаването по групи инструменти. От друга страна, информацията за отделния инструмент може да е важна, когато той е например съществен компонент от капиталовата структура на образуванието.

55.

Ръководството на образуванието обобщава финансови инструменти в групи, които са подходящи за характера на оповестената информация, като се вземат под внимание въпроси като характеристиките на инструментите и базата за оценяване, която е била приложена. Като цяло чрез групите се разграничават обектите, оценявани по себестойност или амортизирана стойност, от обектите, оценявани по справедлива стойност. Предоставя се достатъчно информация, за да се позволи равнението на съответните позиции в баланса. Когато дадено образувание е страна по финансов инструмент, който не е в обхвата на настоящия стандарт, тези инструменти съставляват група или групи финансови активи или финансови пасиви, отделни от тези, в рамките на обхвата на настоящия стандарт. Оповестяванията за тези финансови инструменти са разгледани в други IFRS.

56.

Образуванието описва своите цели и политика на управление на финансовия риск, включително своята политика за хеджиране на всеки основен вид прогнозни сделки, за които се използва отчитане на хеджиране.

57.

В допълнение към предоставянето на конкретна информация за конкретни салда и сделки, свързани с финансови инструменти, образуванието предоставя разяснения за степента, в която се използват финансови инструменти, свързаните рискове и обслужваните стопански цели. Разясненията за политиката на ръководството относно ограничаването на риска, свързан с финансови инструменти, включва такива въпроси като хеджиране на рискови експозиции, избягване на ненужни концентрации на риск и изисквания за обезпечение с цел намаляване на кредитния риск. Тази разяснения предвиждат ценна допълнителна гледна точка, която е независима от специфичните инструменти, които се държат или са в обращение в конкретен момент.

58.

За определени хеджирания на справедлива стойност, хеджирания на парични потоци и хеджирания на нетна инвестиция в чуждестранна дейност образуванието трябва да оповести поотделно следното (както е дефинирано в IAS 39):

59.

Когато при хеджиране на паричен поток е била призната печалба или загуба от хеджиращ инструмент директно в собствения капитал чрез отчета за промените в собствения капитал, образуванието оповестява:

60.

За всяка група финансов актив, финансов пасив и капиталов инструмент образуванието трябва да оповести:

61.

Като част от оповестяването на счетоводната политика на образуванието то трябва да оповести за всяка категория финансов актив дали редовните покупки и продажби на финансови активи са отчетени счетоводно на датата на сделката или на датата на разплащане (виж IAS 39, параграф 38).

62.

Договорните срокове и условия на финансов инструмент се отразяват върху сумата, времето на възникване и сигурността на бъдещите парични постъпления и плащания от страните по инструмента. Когато финансовите инструменти са съществени — или поотделно, или като група — за финансовото състояние на образуванието или неговите бъдещи резултати от дейността, се оповестяват техните срокове и условия. Ако никой отделен инструмент, взет поотделно, не е съществен за бъдещите парични потоци на образуванието, се описват съществените характеристики на инструментите чрез позоваване на съответните групи от сходни инструменти.

63.

Когато финансови инструменти, държани или емитирани от образуванието, или индивидуално, или като група, създават потенциално съществена изложеност на рисковете, описани в параграф 52, сроковете и условията, които налагат оповестяването, включват:

64.

Когато представянето в баланса на финансов инструмент се различава от правната форма на инструмента, за образуванието е желателно да обясни характера на инструмента в приложенията към финансовите отчети.

65.

Полезността на информацията относно обхвата и характера на финансовите инструменти се увеличава, когато тя подчертава всяко взаимоотношение между индивидуалните инструменти, които могат съществено да повлияят върху сумата, времето на възникване и сигурността на бъдещите парични потоци на образуванието. Например може да е важно да се оповестят взаимоотношенията на хеджиране като например тези, които могат да съществуват, когато образуванието държи инвестиция в акции, за която е закупило put опция. Обхватът, в който рисковата експозиция е променена от отношението между активите и пасивите, може да е виден за потребителите на финансовия отчет от информацията от вида, описан в параграф 63, но при някои обстоятелства е необходимо и допълнително оповестяване.

66.

В съответствие с IAS 1 образуванието оповестява всяка съществена счетоводна политика, включително приетите общи принципи и метода на прилагане на тези принципи към сделки, други събития и условия, възникващи в дейността на образуванието. По отношение на финансовите инструменти това оповестяване включва:

67.

За всяка група финансови активи и финансови пасиви образуванието оповестява информация относно своята изложеност на лихвен риск, включително:

68.

Образуванието предоставя информация за своята изложеност на влиянието на бъдещи промени в преобладаващото ниво на лихвени проценти. Промените в пазарните лихвени проценти имат пряк ефект върху договорно определените парични потоци, свързани с някои финансови активи и финансови пасиви (лихвен риск на паричния поток) и върху справедливата стойност на други (лихвен риск на справедливата стойност).

69.

Информацията относно датите на падеж (или датите на промяна в цената, когато те са по-ранни) посочва срока, за който лихвените проценти са твърдо определени, а информацията относно ефективните лихвени проценти посочва нивата, на които те са твърдо определени. Оповестяването на тази информация предоставя на потребителите на финансови отчети база за оценка на лихвения риск на справедливата стойност, на който е изложено образуванието и — оттам — потенциала за печалба или загуба. За инструменти, чиито цени се променят до нивото на пазарния лихвен процент преди падежа, за тази цел е по-важно оповестяването на периода до следващата промяна на цената, отколкото оповестяването на периода до падежа.

70.

За да се подкрепи информацията относно договорните дати на промяна в цената и датите на падеж, образуванието може да избере да оповести информация за очакваните дати на промяна в цената или датите на падеж, когато тези дати се различават съществено от договорните дати. Например тази информация може да е особено уместна, когато образуванието е в състояние да предвиди с разумна степен на надеждност размера на ипотечните заеми с твърдо определена лихва, които ще бъдат изплатени преди падежа, и използва тази информация като база за управление на своята изложеност на лихвен риск. Допълнителната информация включва оповестяване, което се базира върху очакванията на ръководството за бъдещи събития и обяснението на направените предположения за датите на промяна в цената или датите на падеж, както и по какво тези предположения се различават от договорните дати.

71.

Образуванието посочва кои от неговите финансови активи и финансови пасиви:

72.

Изискването в параграф 67, буква б) се прилага по отношение на облигации, полици, заеми и сходни финансови инструменти, включващи бъдещи плащания, които създават възвръщаемост за държателя и разходи за емитента, отразяващи стойността на парите във времето. Изискването не се прилага за финансови инструменти като инвестиции в капиталови инструменти и деривативни инструменти, които не носят определяем ефективен лихвен процент. Например дори когато инструменти като лихвени деривативи (включително суапове, споразумения за форуърден процент и опции) са изложени на риск на справедливата стойност или риск на паричния поток от промени в пазарните лихвени проценти, не се изисква оповестяване на ефективния лихвен процент. Въпреки това, когато се предоставя информация за ефективния лихвен процент, образуванието оповестява ефектите върху своята изложеност на лихвен риск от хеджиращите сделки като например лихвени суапове.

73.

Образуванието може да бъде изложено на лихвен риск в резултат от сделка, при която в баланса не се признава нито финансов актив, нито финансов пасив. В тези случаи образуванието оповестява информация, която позволява на потребителите на неговите финансови отчети да разберат характера и степента на неговата изложеност на риск. Например, когато дадено образувание има ангажимент да отпусне назаем средства при твърдо определен лихвен процент, оповестяването обичайно включва определената главница, лихвения процент и срока до падежа на сумата, която ще бъде отпусната назаем, както и съществените условия по сделката, водещи до изложеност на лихвен риск.

74.

Характерът на дейността на образуванието и степента, в която то работи с финансови инструменти, определят дали информацията за лихвения риск се представя в текстова форма, в таблици или чрез използване на комбинация от двете. Когато образуванието разполага с разнообразие от финансови инструменти, изложени на лихвен риск на справедливата стойност или лихвен риск на паричния поток, то може да приеме един или няколко от следните подходи за представяне на информацията:

75.

При някои обстоятелства образуванието може да е в състояние да предостави полезна информация за своята изложеност на лихвени рискове, като посочи ефекта от хипотетична промяна в пазарните лихвени проценти върху справедливата стойност на неговите финансови инструменти и бъдещата печалба или загуба и парични потоци. Тази информация може да се основава например на приета като изходно предположение промяна в пазарните лихвени проценти в размер на един процентен пункт (100 базисни пункта), настъпваща на датата на баланса. Ефектите от промяната в лихвените проценти включват промени в лихвения приход и лихвения разход, свързани с финансовите инструменти с плаващи проценти, и с печалбите или загубите, произтичащи от промените в справедливата стойност на инструменти с твърдо определен процент. Отчетената лихвена чувствителност не може да се ограничи до преките ефекти от промяната на лихвения процент върху лихвоносните финансови инструменти, признати на датата на баланса, тъй като непреките ефекти от промяната на процента върху финансовите пазари и при отделните Образувания обикновено не могат да бъдат предвидени надеждно. Когато оповестява информация за лихвената чувствителност, образуванието посочва базата, върху която то е изготвило тази информация, включително всякакви съществени предположения.

76.

За всяка група финансови активи и други кредитни експозиции образуванието оповестява информация относно своята изложеност на кредитен риск, включително:

77.

Образуванието предоставя информация, свързана с кредитния риск, за да позволи на потребителите на неговите финансови отчети да оценят степента, в която неизпълнението на задълженията от страна на контрагентите би могло да намали размера на бъдещите входящи парични потоци от финансови активи, признати на датата на баланса, или да изисква изходящи парични потоци от други кредитни експозиции (като например кредитен дериватив или издадена гаранция за задълженията на трета страна). Тези неизпълнения водят до загуба, която се признава в печалбата или загубата на образуванието. Параграф 76 не изисква от образуванието да оповести оценката на вероятността за възникването на загуби в бъдеще.

78.

Целта на оповестяването на суми, изложени на кредитен риск, без да се взема под внимание потенциалното възстановяване от реализацията на обезпечение („максимална изложеност на образуванието на кредитен риск“), включва:

79.

В случай на финансови активи, изложени на кредитен риск, балансовата стойност на активите в баланса, нетна от всякакви приложими провизии за загуба, обикновено представлява сумата, изложена на кредитен риск. Например в случай на лихвен суап, отчитан по справедлива стойност, максималната изложеност на загуба на датата на баланса обикновено е балансовата стойност, тъй като тя представлява себестойността при текущите пазарни проценти на замяната на суапа в случай на неизпълнение. В тези случаи не е необходимо допълнително оповестяване извън това, направено в баланса. От друга страна, максималната потенциална загуба за образуванието от някои финансови инструменти може да се различава съществено от тяхната балансова стойност и от други оповестени суми като например тяхната справедлива стойност или стойността на главницата. При тези обстоятелства е необходимо допълнително оповестяване, за да се изпълнят изискванията на параграф 76, буква а).

80.

Финансов актив, обект на законово упражнимо право на компенсиране срещу финансов пасив, не се представя в баланса нетно от пасива, освен ако намерението не е да се осъществи разплащане на нетна база или едновременно. Независимо от това, когато предоставя информация в съответствие с параграф 76, образуванието оповестява съществуването на законово право на компенсиране. Например, когато на образувание предстои да получи постъпленията от реализацията на финансов актив преди разплащането на финансов пасив с равностоен или по-голям размер, срещу което образуванието има законово право на компенсиране, то може да упражни това право на компенсиране, за да избегне понасянето на загуба в случай на неизпълнение от страна на контрагента. Ако образуванието обаче отговори или е вероятно да отговори на неизпълнението като увеличи срока на финансовия актив, ще бъде налице изложеност на кредитен риск, ако коригираните срокове са такива, че събирането на постъпленията се очаква да се отложи след датата, на която се изисква разплащане на пасива. За да информира потребителите на финансовите отчети за степента, в която изложеността на кредитен риск към даден момент е била намалена, образуванието оповестява съществуването и ефекта от правото на компенсиране, когато се очаква финансовият актив да бъде събран в съответствие с неговите условия. Когато финансовият пасив, срещу който съществува право на компенсиране, подлежи на разплащане преди финансовия актив, образуванието е изложено на кредитен риск в размера на пълната балансова стойност на актива, ако контрагентът изпадне в неизпълнение, след като бъде разплатен пасивът.

81.

Образувание може да е встъпило в едно или повече рамкови договори за нетиране, чиято цел е да намалят неговата изложеност на кредитна загуба, но не отговарят на условията за компенсиране. Когато рамков договор за нетиране намалява съществено кредитния риск, свързан с финансови активи, които не са компенсирани с финансови пасиви със същия контрагент, образуванието предоставя допълнителна информация относно ефекта от споразумението. Това оповестяване посочва, че:

За образуванието е желателно също да оповести условията на своите рамкови договори за нетиране, които определят степента на намаление на неговия кредитен риск.

82.

Образуванието може да е изложено на кредитен риск в резултат от сделка, при която в баланса му не се признава финансов актив, като например финансова гаранция или договор за кредитен дериватив. Гарантирането на задължение на друга страна поражда пасив и излага гаранта на кредитен риск, който се взема предвид при извършването на оповестяванията, изисквани от параграф 76.

83.

Концентрациите на кредитен риск се оповестяват, когато не са видни от други оповестявания за характера на дейността и финансовото състояние на образуванието и водят до съществена изложеност на загуба в случай на неизпълнение от други страни. Установяването на такива концентрации изисква преценка от страна на ръководството, като се вземат предвид обстоятелствата в образуванието и неговите длъжници. IAS 14 „Отчитане по сектори“ предоставя насоки при идентифицирането на отрасловите и географските сегменти, в рамките на които могат да възникнат концентрации на кредитен риск.

84.

Концентрации на кредитен риск могат да възникнат от експозиции спрямо един длъжник или спрямо група от длъжници, имащи такава сходна характеристика, че тяхната способност да изпълнят задълженията си се очаква да бъде повлияна по сходен начин от промените в икономическите или другите условия. Характеристиките, които могат да доведат до концентрация на риск, включват характера на дейностите, извършвани от длъжниците, като например отрасъла, в който те функционират, географския район, в който се осъществяват дейностите, и нивото на кредитоспособност на групи кредитополучатели. Например производител на оборудване за нефтената и газовата индустрия обикновено разполага с търговски вземания от продажбите на своите продукти, за които рискът от неплащане се влияе от икономическите промени в нефтената и газовата индустрия. Банка, която обикновено отпуска кредити в международен мащаб, може да има много все още непогасени заеми, отпуснати на по-слабо развити страни, като способността на банката да си ги получи обратно може да се повлияе негативно от местните икономически условия.

85.

Оповестяването на концентрациите на кредитен риск включва описание на споделената характеристика, която разкрива всяка концентрация и сумата на максималната изложеност на кредитен риск, свързана с всички финансови активи, имащи тази характеристика.

86.

С изключение на посоченото в параграф 90 за всяка група финансови активи и финансови пасиви образуванието оповестява справедливата стойност на тази група активи и пасиви по начин, който позволява нейното съпоставяне със съответстващите балансови стойности в баланса. (IAS 39 предоставя насоки за определяне на справедливата стойност).

87.

Информацията за справедливата стойност се използва широко за стопански цели при определяне на цялостното финансово състояние на образуванието и при вземането на решения относно отделните финансови инструменти. Тя е уместна и по отношение на много решения, вземани от потребителите на финансовите отчети, защото в много случаи отразява преценката на финансовите пазари за сегашната стойност на очакваните бъдещи парични потоци, свързани с даден инструмент. Информацията за справедливата стойност позволява съпоставяне на финансови инструменти, имащи по същество същите икономически характеристики, независимо от това защо са държани и кога и от кого са издадени или придобити. Справедливата стойност предоставя неутрална база за оценка на правото на стопанственост на ръководството, като посочва ефектите от неговите решения да купува, продава или държи финансови активи, както и да създава, поддържа или разплаща финансови пасиви. Когато дадено образувание не оценява финансов актив или финансов пасив по справедлива стойност в своя баланс, то предоставя информация за справедливата стойност чрез допълнителни оповестявания.

88.

За финансови инструменти като например краткосрочни търговски вземания и задължения не се изисква оповестяване на справедливата стойност, когато балансовата стойност е с разумно приближение към справедливата стойност.

89.

При оповестяване на справедливите стойности образуванието обединява финансовите активи и финансовите пасиви в групи и ги компенсира само до степента, в която техните свързани балансови стойности са компенсирани в баланса.

90.

Ако инвестиции в некотирани капиталови инструменти или деривативи, свързани с такива капиталови инструменти, се оценяват по себестойност съгласно IAS 39, тъй като справедливата им стойност не може да бъде оценена надеждно, този факт се оповестява заедно с описание на финансовите инструменти, тяхната балансова стойност, обяснение защо справедливата стойност не може да бъде оценена надеждно и, ако е възможно, обхватът на приблизителните оценки, в рамките на които е силно вероятно да попада справедливата стойност. Нещо повече, ако финансовите активи, чиято справедлива стойност преди това не е могла да се оцени надеждно, бъдат продадени, се оповестява този факт, балансовата стойност на тези финансови активи в момента на продажбата и сумата на признатата печалба или загуба.

91.

Ако инвестиции в некотирани капиталови инструменти или деривативи, свързани с такива капиталови инструменти, се оценяват по себестойност съгласно IAS 39, тъй като техните справедливи стойности не могат да бъдат оценени надеждно, не е необходимо да бъде оповестявана информацията за справедливата стойност, изложена в параграфи 86 и 92. Вместо това се предоставя информация в помощ на потребителите на финансовите отчети при извършването на техни собствени преценки за степента на възможните разлики между балансовата стойност на такива финансови активи и финансови пасиви и тяхната справедлива стойност. В допълнение към обяснението на главните характеристики на финансовите инструменти, които са важни за тяхната стойност, и причината за неоповестяването на справедливите стойности се предоставя информация за пазара на инструментите. В някои случаи сроковете и условията на инструментите, оповестени в съответствие с параграф 60, могат да предоставят достатъчно информация. Когато съществува разумна база за това, ръководството може да посочи своето мнение за връзката между справедливата стойност и балансовата стойност на финансовите активи и финансовите пасиви, за които то не е в състояние да определи надеждно справедливата стойност.

92.

Образуванието оповестява:

93.

Оповестяването на информацията за справедливата стойност включва оповестяване на метода, който е използван за определянето на справедливата стойност и съществените предположения, направени при неговото прилагане. Например образуванието оповестява информация за предположенията, свързани с процентите на предплащания, процентите на очаквани кредитни загуби и лихвените или дисконтовите проценти, ако са съществени.

94.

94.

94.

94.

94.

94.

94.

94.

95.

За целите на оповестяването на информация за нарушенията на договори за заем в съответствие с параграф 94, буква й) задълженията по заеми включват издадени дългови инструменти и финансови пасиви, различни от краткосрочни търговски задължения при нормални кредитни условия. Когато през периода настъпи такова нарушение и нарушението не е било коригирано или условията на задължението по заема не са били предоговорени към датата на баланса, ефектът от нарушението върху класификацията на пасива като текущ или нетекущ се определя по реда на IAS 1.

96.

Образуванието прилага настоящия стандарт за годишни периоди, започващи на или след 1 януари 2005 г. По-ранното прилагане се допуска. Образуванието не прилага настоящия стандарт за годишни периоди, започващи преди 1 януари 2005 г., освен ако то не прилага и IAS 39 (издаден през декември 2003 г.) Ако образуванието прилага настоящия стандарт за период, който започва преди 1 януари 2005 г., то оповестява този факт.

97.

Настоящият стандарт се прилага със задна дата.

98.

Настоящият стандарт заменя IAS 32 „Финансови инструменти: оповестяване и представяне“, преработен през 2000 г.

99.

Настоящият стандарт заменя следните разяснения:

100.

Настоящият стандарт оттегля проекта на SIC за разяснение D34 „Финансови инструменти — инструменти или права, подлежащи на обратно изкупуване от държателя“.

IAS 1

„Представяне на финансовите отчети“ (както е преработен през 2003 г.)

IAS 8

Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки

IAS 16

„Имущество, заводи и оборудване“ (както е преработен през 2003 г.)

IAS 23

Разходи по заеми

IAS 36

„Обезценка на активи“ (както е преработен през 2004 г.)

IAS 37

Провизии, условни пасиви и условни активи

1.

Много образувания имат задължения за демонтаж, отстраняване и възстановяване на имущество, заводи и оборудване. В това разяснение тези задължения се наричат „задължения за извеждане от експлоатация, възстановяване и сходни с тях задължения“. Съгласно IAS 16 себестойността на позиция от „Имущество, заводи и оборудване“ включва първоначалната приблизителна оценка на разходите за демонтаж и отстраняване на актива и възстановяване на площадката, на която е разположен — задължение, което възниква за образуванието или при придобиването на актива, или като последствие от използването на актива през определен период за цели, различни от производството на материални запаси през този период. IAS 37 съдържа изисквания за оценяването на задълженията за извеждане от експлоатация, възстановяване и сходните с тях задължения. Това разяснение предоставя насоки за това как да се отчита ефектът от промените в оценяването на съществуващите задължения за извеждане от експлоатация, възстановяване и сходните с тях задължения.

2.

Това разяснение се прилага за промени в оценките на съществуващи задължения за извеждане от експлоатация, възстановяване и сходни с тях задължения, които отговарят на следните две условия:

Например задължение за извеждане от експлоатация, възстановяване или сходно с него задължение може да съществува за извеждане от експлоатация на завод, възстановяване на нанесените щети на околната среда в добивната промишленост или отстраняване на съоръжения.

3.

Това разяснение се отнася за това как следва да се отчита ефектът от следните събития, които променят оценката на съществуващите задължения за извеждане от експлоатация, възстановяване и сходни с тях задължения:

4.

Промените в оценката на съществуващото задължение за извеждане от експлоатация, възстановяване и сходни с тях задължения, които са възникнали в резултат от промени в приблизителната оценка на проявлението във времето или сумата на изходящия поток ресурси, съдържащи икономически ползи, които са необходими за разплащането на задължението или промяната в дисконтовия процент трябва да се отчитат съгласно параграфи 5—7, които са представени по-долу.

5.

Ако съответният актив се оценява, като се използва моделът на себестойността:

6.

Ако съответният актив се оценява, като се използва моделът на преоценка:

7.

Коригираната амортизируема сума на актива се амортизира през полезния му живот. Следователно, след като е изтекъл срокът на полезния живот на съответния актив, всички последващи промени в задължението трябва да се признават в печалбата или загубата в момента на тяхното възникване. Това се прилага както при модела на себестойността, така и при модела на преоценка.

8.

Периодичното разгъване на дисконта се признава в печалбата или загубата като финансов разход в момента на неговото възникване. Разрешеното, съгласно IAS 23, алтернативно третиране на капитализацията не се позволява.

9.

Образуванието следва да прилага настоящото разяснение за едногодишни периоди, започващи на или след 1 септември 2004 г. Насърчава се по-ранно прилагане. Ако образуванието прилага настоящото разяснение за период, започващ преди 1 септември 2004 г., то следва да оповести този факт.

10.

Промените в счетоводните политики се отчитат съгласно изискванията на IAS 8 „Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки“ (1).