19/ 06

BG

Официален вестник на Европейския съюз

25


32002D0630


L 203/5

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 22 юли 2002 година

за изработване на рамкова програма за полицейско и съдебно сътрудничество по наказателни дела (AGIS)

(2002/630/ПВР)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 30, параграф 1, член 31 и член 34, параграф 2, буква в) от него,

като взе предвид инициативата на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като има предвид, че:

(1)

Член 29 от Договора за Европейския съюз поставя за цел Съюзът да предложи на гражданите си високо ниво на защита в едно пространство на свобода, сигурност и правосъдие чрез съвместни действия между държавите-членки в полицейското и съдебното сътрудничество по наказателни дела, чрез превенция и борба срещу расизма и ксенофобията.

(2)

Заключенията на Европейския съвет от Тампере през октомври 1999 г. призовават да се засили сътрудничеството в предотвратяването на престъпността и борбата с нея, включително като се използват новите информационни технологии, за да се създаде истинско европейско пространство на правосъдие. Значението на сътрудничеството в тази област беше подчертано и в плана за действие, озаглавен „Превенция и контрол на организираната престъпност: стратегия на Европейския съюз за следващото хилядолетие“ (3).

(3)

Член 12 от Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета от 15 март 2001 г. относно правното положение в наказателния процес на жертвите на престъпление (4) предвижда сътрудничество между държавите-членки за постигане на по-ефикасна защита на интересите на жертвите в рамките на наказателния процес.

(4)

Необходимо е да се разшири европейското измерение на проектите, включващи три държави-членки или две държави-членки и една страна кандидатка, за да се улесни създаването на партньорства и обмен на информация и на добри национални практики.

(5)

Програмите „Гроциус II“ – наказателна (5), „Стоп II“ (6), „Ойзин II“ (7), „Хипократ“ (8) и „Фалконе“ (9), създадени от Съвета, засилиха сътрудничеството между полицейските и съдебните органи на държавите-членки и подобриха взаимното разбиране на полицейските, съдебните, правните и административните системи на държавите-членки.

(6)

След като Европейският съвет от Фейра през юни 2000 г. одобри плана за действие на Европейския съюз за борба с наркотиците (2000–2004 г.), в настоящата рамкова програма също са включени действия за борба срещу трафика на наркотици.

(7)

Европейският парламент и Съветът, приемайки предишните програми, поискаха да се създаде единна рамкова програма, което допълнително ще подобри сътрудничеството чрез координация между различните отговорни лица за превенцията на престъпността и борбата с нея на равнище Европейски съюз. Необходимо е също да се запази балансът между различните дейности, чиято цел е да бъде създадено пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

(8)

Желателно е да се осигури приемственост на действията по рамковата програма, като се предвиди тяхната координация в една-единствена рамка, което ще улесни процедурите, ще подобри управлението и ще осигури икономии. Освен това е важно да се използва пълноценно програмата в оперативен план, най-вече между органите по наказателно преследване, да се насърчи сътрудничеството между органите по наказателно преследване на държавите-членки и да им се даде възможност да опознаят методите в работата на колегите им от другите държави-членки и трудностите, с които се срещат.

(9)

Разходите по рамковата програма трябва да са съвместими с предвидения таван в точка 3 от финансовата перспектива.

(10)

Годишните средства за рамковата програма се определят от бюджетния орган по време на бюджетната процедура.

(11)

Рамковата програма трябва да е достъпна за страните кандидатки, едновременно като партньори и участници в проектите на програмата. Ако е необходимо, може да се допусне участие в програмата на други държави.

(12)

Мерките, необходимите за изпълнение на настоящото решение, се приемат в съответствие с процедурите, предвидени в настоящото решение, с помощта на комитета.

(13)

За да се повиши добавената стойност на проектите, изпълнявани съгласно настоящото решение, е необходимо да се осигури съгласуваност и взаимно допълване между тези проекти и другите интервенции на Общността.

(14)

Трябва да се осигури редовно проследяване и оценка на рамковата програма, за да се оцени ефективността на проектите по отношение на поставените цели, и при необходимост да се променят приоритетите.

(15)

Референтната финансова сума по смисъла на точка 34 от Междуинституционалното споразумение от 6 май 1999 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина и усъвършенстването на бюджетната процедура (10), е включена в настоящото решение за целия срок на действие на програмата, без това да засяга правомощията на бюджетния орган, определени в Договора за създаване на Европейската общност,

РЕШИ:

Член 1

Съставяне на рамковата програма

1.   С настоящото решение се създава рамкова програма за полицейско и съдебно сътрудничество по наказателни дела в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, наричана по-долу „програмата“.

2.   Програмата се осъществява от 1 януари 2003 г. до 31 декември 2007 г., след което тя може да бъде продължена.

Член 2

Цели на програмата

1.   Програмата допринася към общата цел да се осигури на гражданите на Европейския съюз високо ниво на защита в едно пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Тя цели:

а)

да развие, осъществи и оцени европейските политики в тази област;

б)

да насърчи свързването в мрежа, сътрудничеството по теми от общ за държавите-членки интерес, обмена и разпространението на информация, опит и добри практики, местното сътрудничество, повишаването на квалификацията и научното и техническото сътрудничество;

в)

да окуражи държавите-членки да задълбочат сътрудничеството със страните кандидатки, с трети държави и с компетентните международни и регионални организации.

2.   Програмата подкрепя проекти в следните области, имащи отношение към дял VI от Договора за Европейския съюз:

а)

съдебно сътрудничество по общи и наказателни дела, включително обучение;

б)

сътрудничество между органите по наказателно преследване;

в)

сътрудничество между тези органи и други обществени или частни институции на държавите-членки, които имат за задача да предотвратяват и да се борят с престъпността, организирана и друга;

г)

сътрудничеството между държавите-членки за гарантиране на ефикасна защита на интересите на жертвите в рамките на наказателната процедура.

Член 3

Достъп до програмата

1.   Програмата финансира съвместно проекти с максимална продължителност до две години, представени от обществени или частни организации и институции, включително професионални организации, неправителствени организации, асоциации, организации, представляващи икономически среди, научни и образователни институти, и насочени към определените в параграф 3 обществени групи.

2.   За да се ползват от финансиране, съвместните проекти трябва да обединяват партньори от най-малко три държави-членки или две държави-членки и една страна кандидатка, и да имат посочените в член 2 цели. Страните кандидатки могат да участват в проектите, за да се запознаят със законодателството в тази област и да се подготвят за присъединяването. Могат да участват и трети държави, ако това е в интерес на проектите.

3.   Програмата е насочена към следните обществени групи:

а)

работещи в съдебната система: съдии, прокурори, адвокати, министерски служители, служители на криминалната полиция, разсилни, експерти, съдебни преводачи и други професионалисти, свързани със съдебната система;

б)

служители и работещи в органи по наказателно преследване: компетентните обществени институции в държавите-членки по силата на националното им законодателство, чиято цел е превенция, откриване и борба с престъпността;

в)

служители на други обществени органи и представители на асоциациите, професионалните организации, научните среди и бизнеса, имащи за цел превенция и борба с организираната и друга престъпност;

г)

представители на службите за подкрепа на жертвите, включително отговорните обществени служби в областта на имиграцията и социалните служби.

4.   В обхвата на целите, предвидени в член 2, програмата може да финансира съвместно още:

а)

специфични проекти, представени съгласно параграф 1, от интерес за приоритетите на програмата и за сътрудничеството със страните кандидатки;

б)

допълнителни мерки, като семинари, срещи на експерти или други действия за разпространяване на резултатите, получени в рамките на програмата.

5.   В обхвата на целите, посочени в член 2, програмата може да предостави пряка финансова подкрепа за мероприятия, включени в годишните програми за неправителствените организации, отговарящи на следните критерии:

а)

да са организации с идеална цел;

б)

да са учредени в съответствие със законодателството на някоя държава-членка;

в)

дейността им да има европейско измерение и да обхваща по принцип поне половината държави-членки;

г)

дейността им да включва поне една от целите, посочени в член 2.

Член 4

Дейности по програмата

Програмата включва следните дейности:

а)

обучение;

б)

създаване и въвеждане на програми за обмен и стажове;

в)

наука и изследвания;

г)

разгласяване на получените резултати в рамките на програмата;

д)

насърчаване на сътрудничеството между органите по наказателно преследване, съдебните власти или други обществени или частни организации на държавите-членки, имащи за цел предотвратяване и борба с престъпността, например чрез помощ за създаване на мрежи;

е)

конференции и семинари.

Член 5

Финансиране на програмата

1.   Финансовият ресурс за изпълнение на настоящата програма за периода 2003–2007 г. е 65 милиона EUR.

Годишните бюджетни средства се определят от бюджетния орган в рамките на финансовата перспектива.

2.   Когато даден проект се финансира съвместно по настоящата програма, той не може да получи средства от друга програма, финансирана от бюджета на Европейския съюз.

3.   Между Комисията и организаторите се подписват споразумения въз основа на решенията за финансиране. Решенията и споразуменията подлежат на финансов контрол от страна на Комисията и на проверки от страна на Сметната палата.

4.   Финансовото участие от бюджета на Европейския съюз не може да надхвърля 70 % от общата стойност на проекта.

5.   Все пак специфичните проекти и допълнителните мерки, посочени в член 3, параграф 4, и дейностите, посочени в член 3, параграф 5, могат да бъдат финансирани до 100 % в рамките на 10 % годишен марж, предоставен от програмата за специфични проекти по член 3, параграф 4, буква а), и 5 % марж за допълнителните мерки по член 3, параграф 4, буква б).

Член 6

Прилагане на програмата

1.   Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, е отговорна за управлението и изпълнението на програмата.

2.   Програмата се управлява от Комисията в съответствие с Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности.

3.   За изпълнението на програмата Комисията:

а)

изработва годишна работна програма, която съдържа специфичните цели, тематични приоритети и при необходимост, списък на специфичните действия и допълнителните мерки; в програмата следва да има баланс между областите, посочени в член 2, параграф 2, като поне 15 % от годишния ѝ бюджет се заделя за всяка от областите, посочени в букви а), б) и в) от посочения параграф;

б)

оценява и подбира представените проекти и осигурява управлението им.

4.   Разглеждането на представените проекти се извършва съгласно процедурата, посочена в член 8. Разглеждането на годишната работна програма, на специфичните проекти и допълнителните мерки, посочени в член 3, параграф 4, и на дейностите, посочени в член 3, параграф 5, се извършва съгласно процедурата, посочена в член 9.

5.   Доколкото са съвместими със съответните политики, Комисията оценява и подбира представените от организаторите проекти съгласно следните критерии:

а)

съответствие с целите на програмата;

б)

европейско измерение на проекта и участие на страните кандидатки;

в)

съвместимост с предприетите или предвидени дейности в политическите приоритети на Европейския съюз в областта на сътрудничеството в общото и наказателното право;

г)

взаимно допълване с други проекти за сътрудничество, минали, настоящи или бъдещи;

д)

капацитет на организатора да осъществи проекта;

е)

присъщи качества на проекта — концепция, организация, представяне и очаквани резултати;

ж)

размер на поисканата субсидия в рамките на програмата и доколко тя съответства на очакваните резултати;

з)

значение на очакваните резултати за целите на програмата.

Член 7

Комитет

1.   Комисията се подпомага от комитет, наричан по-долу „комитета“, който се състои от представители на държавите-членки и се председателства от представителя на Комисията.

2.   По предложение на председателя комитетът приема свой процедурен правилник, въз основа на типовите процедурни правилници, които са публикувани в Официален вестник на Европейските общности.

3.   Комисията може да покани представители на страните кандидатки на информационните заседания, които се състоят след заседанията на комитета.

Член 8

Процедура по консултиране

1.   Когато се прави позоваване на настоящия член, представителят на Комисията предоставя на комитета проект на мерките, които трябва да бъдат предприети. Комитетът приема становище по проекта в срок, определен от председателя в зависимост от спешността на въпроса, ако е необходимо, чрез гласуване.

2.   Становището се записва в протокола; всяка държава-членка може да поиска позицията ѝ да бъде записана в протокола.

3.   Комисията се съобразява със становището на комитета във възможно най-голяма степен. Тя информира комитета по какъв начин се е съобразила с това становище.

Член 9

Процедура по управление

1.   Когато се прави позоваване на настоящия член, представителят на Комисията предоставя на комитета проект на мерките, които трябва да бъдат предприети. Комитетът приема становище по проекта в срок, определен от председателя в зависимост от спешността на въпроса. Становището се приема с мнозинството, посочено в член 205, параграф 2 от Договора за създаване на Европейската общност в случай на решения, които Съветът приема по предложение на Комисията. Гласовете на представителите на държавите-членки се претеглят по начина, определен в посочения член. Председателят не гласува.

2.   Комисията приема мерките, които прилага незабавно. Все пак, ако тези мерки не съответстват на становището на комитета, Комисията незабавно ги съобщава на Съвета. В този случай Комисията може да отложи с три месеца прилагането на приетите от нея мерки, считано от датата, на която е уведомила Съвета.

3.   През посочения в параграф 2 срок Съветът може да вземе друго решение, като се произнесе с квалифицирано мнозинство.

Член 10

Съгласуваност и взаимно допълване

Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, осигурява съгласуваността и взаимното допълване на проектите с други политики на Общността.

Член 11

Проследяване и оценка

Комисията осигурява редовно проследяване на програмата. Тя информира Европейския парламент за приетата работна програма и за списъка на финансираните съвместни проекти и представя пред Европейския парламент и Съвета:

а)

годишен доклад за изпълнението на програмата. Първият доклад трябва да бъде предаден до 30 юни 2004 г.;

б)

междинен доклад за оценка на изпълнението на програмата до 30 юни 2005 г.;

в)

съобщение за продължаването на програмата, при нужда съпроводено със съответното предложение, до 30 септември 2006 г.;

г)

окончателен доклад за цялостна оценка на програмата до 30 юни 2008 г.

Член 12

Влизане в сила

Настоящото решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник.

Съставено в Брюксел на 22 юли 2002 година.

За Съвета

Председател

P. S. MØLLER


(1)  ОВ C 51 Е, 26.2.2002 г., стр. 345.

(2)  Становище от 9 април 2002 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(3)  ОВ C 124, 3.5.2000 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 82, 22.3.2001 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 186, 7.7.2001 г., стр. 1 (Grotius II – Criminal).

(6)  ОВ L 186, 7.7.2001 г., стр. 7 (Stop II).

(7)  ОВ L 186, 7.7.2001 г., стр. 4 (Oisin II).

(8)  ОВ L 186, 7.7.2001 г., стр. 11.

(9)  ОВ L 99, 31.3.1998 г., стр. 8.

(10)  ОВ C 172, 18.6.1999 г., стр. 1.