32001L0056

ДИРЕКТИВА 2001/56/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 27 септември 2001 година

относно отоплението на купето на моторните превозни средства и на техните ремаркета, за изменение на Директива 70/156/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 78/548/ЕИО на Съвета

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаването на Европейската общност, и по-специално член 95 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като се произнесоха съгласно процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3),

като имат предвид, че:

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

По смисъла на настоящата директива „превозно средство“ е всяко превозно средство, за което се прилага Директива 70/156/ЕИО.

Член 2

Държавите-членки не могат да отказват типово одобрение на ЕО или национално типово одобрение на превозно средство или на определен тип устройство за отопление на основания, свързани със системата за отопление на купето или на товарния отсек, ако тази система отговаря на изискванията на приложенията.

Член 3

Държавите-членки не могат да отказват или да забраняват продажбата, регистрацията, въвеждането в експлоатация или използването на превозно средство или продажбата, въвеждането в експлоатация или употребата на определена система за отопление на основания, свързани със системата за отопление на купето или на товарния отсек, ако тази система отговаря на изискванията на приложенията.

Член 4

1.   Считано от 9 май 2003 г., държавите-членки не могат на основания, свързани със системата за отопление:

ако системата за отопление отговаря на изискванията на настоящата директива.

2.   Считано от 9 май 2004 г., държавите-членки:

на тип превозно средство на основания, свързани със системата за отопление, или на определен тип отоплител, работещ чрез изгаряне на гориво, ако не са спазени изискванията на настоящата директива.

3.   Считано от 9 май 2005 г., държавите-членки:

на основания, свързани със системата за отопление, ако не са спазени изискванията на настоящата директива.

Настоящият параграф се прилага само за типовете превозни средства, оборудвани със система за отопление чрез топлоотдаване, използваща вода.

4.   Считано от 9 май 2005 г., изискванията на настоящата директива относно отоплителите с гориво, считани като компонент на превозното средство, се прилагат за целите на член 7, параграф 2 от Директива 70/156/ЕИО.

Член 5

Най-късно до 9 ноември 2002 г. Комисията разглежда допълнителните изисквания за безопасност относно системите за отопление с втечнен нефтен газ (ВНГ) на моторните превозни средства и изменя, според случая, настоящата директива в съответствие с процедурата, посочена в член 6, параграф 2.

Член 6

1.   Комисията се подпомага от Комитета за привеждане в съответствие с техническия прогрес, създаден по силата на член 13 от Директива 70/156/ЕИО, по-долу наричан „комитет“.

2.   Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО при спазване разпоредбите на член 8 от същото.

Периодът, предвиден в член 5, параграф 6, от Решение 1999/468/ЕО се определя на три месеца.

3.   Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 7

Директива 70/156/ЕИО се изменя, както следва:

Член 8

Директива 78/548/ЕИО се отменя, считано от 9 май 2004 година. Позоваванията на Директива 78/548/ЕИО се разбират като позовавания на настоящата директива.

Член 9

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива, преди 9 май 2003 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 10

Настоящата директива влиза в сила от деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 11

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

(1)  ОВ C 326, 24.10.1998 г., стр. 4 и ОВ C 116 Е, 26.4.2000 г., стр. 2.

(2)  ОВ C 101, 12.4.1999 г., стр. 15.

(3)  Становище на Европейския парламент от 13 април 1999 г. (ОВ C 219, 30.7.1999 г., стр. 58), Обща позиция на Съвета от 17 ноември 2000 г. (ОВ C 36, 2.2.2001 г., стр. 1) и Решение на Европейския парламент от 14 март 2001 г. (все още непубликувано в Официален вестник). Решение на Съвета от 26 юни 2001 година.

(4)  ОВ L 168, 26.6.1978 г., стр. 40.

(5)  ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 98/91/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 11, 16.1.1999 г., стр. 25).

(6)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

СПИСЪК НА ПРИЛОЖЕНИЯТА

ПРИЛОЖЕНИЕ I

АДМИНИСТРАТИВНИ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ТИПОВОТО ОДОБРЕНИЕ НА ЕО

1.   ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕО НА ТИП ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО

1.1.   Заявлението за типово одобрение на ЕО, посочено в член 3, параграф 4 от Директива 70/156/ЕИО за тип превозно средство по отношение на неговата система за отопление се подава от производителя на превозното средство.

1.2.   Образецът на информационния документ е даден в Допълнение 1.

На техническата служба, която отговаря за провеждане на изпитванията, трябва да се предостави:

1.3.1.   представително за типа превозно средство за одобряване.

2.   ИЗДАВАНЕ НА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕО НА ТИП ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО

2.1.   Ако предвидените изисквания са спазени, се издава типово одобрение на ЕО, посочено в член 4, параграф 3 от Директива 70/156/ЕИО.

2.2.   Образец на типово одобрение на ЕО е даден в Допълнение 2.

2.3.   Номер на одобрение, съгласно приложение VII към Директива 70/156/ЕИО, се дава на всеки тип одобрено превозно средство. Една и съща държава-членка не може да дава същия номер на друг тип превозно средство.

3.   ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕО НА ТИП ОТОПЛИТЕЛ С ИЗГАРЯНЕ НА ГОРИВО

3.1.   Заявлението за типово одобрение на ЕО, посочено в член 3, параграф 4 от Директива 70/156/ЕИО на тип отоплител с изгаряне на гориво, считан като компонент на превозното средство, се подава от производителя на системата за отопление.

3.2.   Образецът на информационния документ е даден в Допълнение 3.

На техническата служба, която отговаря за провеждането на изпитвания, трябва да се предостави:

3.3.1.   представителен за типа отоплител с изгаряне на гориво, за одобряване.

4.   ИЗДАВАНЕ НА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕО НА ТИП ОТОПЛИТЕЛ С ИЗГАРЯНЕ НА ГОРИВО

4.1.   Ако предвидените изисквания са спазени, се издава типово одобрение на ЕО съгласно член 4, параграф 3, и, според случая, съгласно член 4, параграф 4 от Директива 70/156/ЕИО.

4.2.   Образец на сертификат за типово одобрение на ЕО е даден в Допълнение 4.

4.3.   Номер на одобрение съгласно приложение VII към Директива 70/156/ЕИО се дава на всеки одобрен тип отоплител с изгаряне на гориво. Една и съща държава-членка не може да дава същия номер на друг тип превозно средство.

4.4.   Всеки отоплител с изгаряне на гориво, съответстващ на тип, одобрен съгласно настоящата директива, трябва да носи знака за типово одобрение на ЕО за компонент, определен в Допълнение 5.

5.   МОДИФИКАЦИЯ НА ТИПА И ИЗМЕНЕНИЯ Я НА ТИПОВОТО ОДОБРЕНИЕ

5.1.   При модификация на типа превозно средство или на типа отоплител с изгаряне на гориво, одобрени по смисъла на настоящата директива, се прилагат разпоредбите на член 5 от Директива 70/156/ЕИО.

6.   СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

6.1.   Мерките, които целят да осигурят съответствието на производството, се приемат съгласно разпоредбите на член 10 от Директива 70/156/ЕИО.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПРИЛОЖНО ПОЛЕ, ОПРЕДЕЛЕНИЯ И ИЗИСКВАНИЯ

1.   ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

1.1.   Настоящата директива се прилага за всички превозни средства от категориите M, N и O, оборудвани със система за отопление.

2.   ОПРЕДЕЛЕНИЯ

За целите на настоящата директива:

2.1.   „система за отопление“ е всеки тип устройство, позволяващо повишаването на температурата вътре в превозно средство, включително във всяко пространство, предвидено за поставяне на товар.

2.2.   „отоплител с изгаряне на гориво“ е устройство, използващо пряко течно или газообразно гориво и което не използва топлината, отделена от двигателя, служещ за задвижване на превозното средство.

2.3.   „тип превозно средство по отношение на неговата система за отопление“ са превозни средства, които не се различават по следните основни аспекти:

2.4.   „тип отоплител с изгаряне на гориво“ са устройства, които не се различават по следните основни аспекти:

2.5.   „система за отопление чрез топлоотдаване“ е всеки тип устройство, използващо топлината на двигателя, използван за задвижване на превозното средство, с цел повишаване на температурата вътре в превозно средство и използващ като междинен топлопреносен флуид вода, масло или въздух.

2.6.   „Вътрешност“ е вътрешната част на превозно средство, запазена за пътниците и/или за товара.

2.7.   „Система за отопление на купето“ е всеки тип устройство, чието предназначение е да повишава температурата във вътрешността на купето.

2.8.   „Система за отопление на товарния отсек“ е всеки тип устройство, чието предназначение е да повишава температурата в товарния отсек.

2.9.   „Купе“ е вътрешната част на превозно средство, запазена за водача и за неговите евентуални пътници.

2.10.   „Газообразни горива“ са горивата, които при нормални температура и налягане (288,2 K и 101,33 kPa) са в газообразно състояние, като втечнения нефтен газ (ВНГ) и сгъстения природен газ (СПГ).

2.11.   „Прегряване“ е положението, при което входната тръба на отоплителя с изгаряне на гориво, предназначена за навлизане на топлия въздух, е напълно затворена.

3.   ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СИСТЕМИТЕ ЗА ОТОПЛЕНИЕ

3.1.   Купето на всяко превозно средство от категориите M и N трябва да е оборудвано със система за отопление;

Системите за отопление трябва да отговарят на следните общи изисквания:

Процедурите за контрол относно спазването на всяко от тези предписания са определени в приложение IV, V и VI.

3.2.1.   Таблицата по-долу показва приложенията, които се прилагат за всеки тип система за отопление в рамките на всяка категория превозно средство:

3.3.   Други изисквания, прилагани към отоплителите, работещи чрез изгаряне на гориво, и към тяхното монтиране, са посочени в приложение VII.

Бележка 1: Превозните средства, които отговарят на условията на приложение III, не се подлагат на изискванията на изпитанието.

Бележка 2: Нов приложение VIII „Изисквания за безопасност относно отоплителите, работещи чрез изгаряне на втечнен нефтен газ GPL“ се добавя към настоящата директива съгласно член 5.

Бележка 3: Отоплителите, работещи чрез изгаряне на гориво, поставени във вътрешността на купето и използващи вода като топлопреносен флуид, се смятат за отговарящи на приложение IV и V.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СИСТЕМИТЕ ЗА ОТОПЛЕНИЕ С ТОПЛООТДАВАНЕ НА ВЪЗДУХ

1.   Що се отнася до системите за отопление, съдържащи топлообменник, чийто първичен кръг се пресича от отработен газ или от замърсен въздух, изискванията на точка 3.2 от приложение II се смятат за изпълнени, ако са удовлетворени следните условия:

Що се отнася до системите за отопление, използващи въздуха от охлаждането на двигателя като въздух за отопление, предписанията на точка 3.2 на приложение II се смятат за изпълнени, без да се използва топлообменник, ако се удовлетворяват следните условия:

Тези условия се смятат за изпълнени когато:

6.1.   защитна обвивка около всяка запалителна свещ отвежда евентуалните течове извън кръга на въздуха за отопление;

6.2.   гарнитурата между главата на двигателя или цилиндъра и изпускателния колектор е разположена извън кръга на въздуха за отопление;

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ПРОЦЕДУРА НА КОНТРОЛ НА КАЧЕСТВОТО НА ВЪЗДУХА

При оборудваните превозни средства е необходимо извършването на следните процедури по контрол:

1.1.   задейства се отоплението с пълна мощност в продължение на един час при спокойно време (скорост на вятъра ≤ 2 m/s.), при затворени прозорци и, в случай на отоплители с изгаряне на гориво, при спрян двигател, задвижващ превозното средство. Ако, въпреки това, работещото на пълна мощност отопление се изключва автоматично преди изтичането на един час, измерванията могат да се извършат преди прекъсването на отоплението.

1.2.   Концентрацията но СО в околния въздух се измерва чрез вземането на проби:

1.3.   Измерванията се извършват в рамките на представителна продължителност от 10 минути.

1.4.   Резултатът от измерването, извършено в точка б) не трябва да надвишава с повече от 20 ppm CO резултата от измерванията, извършени в точка а).

Отоплителите с изгаряне на гориво, смятани за съставен елемент на превозно средство, се подлагат на следната процедура по контрол, след контролните процедури, посочени в приложение V и VI и в точка 1.3 от приложение VII:

2.1.   Първичният кръг на топлообменника се подлага на тест за теч, за да се провери със сигурност, че не съществува опасност замърсеният въздух да се смеси със загретия въздух, предназначен за купето.

2.2.   Това изискване се смята за изпълнено, ако при манометрично налягане от 0,5 hPa, дебитът на теча от топлообменника е ≤ 30 dm3/h.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ПРОЦЕДУРА НА КОНТРОЛ НА ТЕМПЕРАТУРАТА

1.   Отоплението се задейства с пълна мощност в продължение на един час при спокойно време (скорост на вятъра ≤ 2 m/s), при затворени прозорци. Ако въпреки това работещото на пълна мощност отопление се изключва автоматично преди изтичането на един час, измерванията могат да се извършат по-рано. Ако загретият въздух идва извън превозното средство, изпитването трябва да се извърши при температура не по-ниска от 15 °C.

Повърхностната температура на частите на системата за отопление, които могат да влязат в контакт с водача на превозното средство по време на нормалното му използване по пътя, се измерва с помощта на контактен термометър. Нито една от контролираните по този начин части не трябва да има температура над 70 °C за металните части без покритие или над 80 °C за останалите материали.

2.1.   Когато една или няколко части от системата за отопление е(са) разположена(-и) зад седалката на водача, при положение на прегряване, тази температура не трябва да надвишава 110 °C.

3.1.   При превозните средства от категориите M1 и N нито една част от системата, която може да влезе в съприкосновение със седналите пасажери по време на нормално използване на превозното средство на пътя, с изключение на решетката на изхода, не трябва да има температура, надвишаваща 110 °C.

3.2.   При превозните средства от категориите M2 и M3 нито една част от системата, която може да влезе в съприкосновение с пасажерите по време на нормалното използване на превозното средство на пътя, не трябва да има температура, надвишаваща 70 °C за металните части без покритие или над 80 °C за останалите материали.

4.   Температурата на загретия въздух, навлизащ в купето, измерена в центъра на изходния отвор, не трябва да надвишава 150 °C.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ПРОЦЕДУРА НА КОНТРОЛ НА ОТРАБОТЕНИТЕ ГАЗОВЕ

1.   Отоплението се задейства с пълна мощност в продължение на един час при спокойно време (скорост на вятъра ≤ 2 m/s.) и при околна температура от 20 ± 10 °C. Ако, въпреки това, работещото на пълна мощност отопление се изключва автоматично преди изтичането на един час, измерванията могат да се извършат преди момента на това изключване.

2.   Сухите и неразредени отработени газове, измерени с помощта на съответен измервателен уред, не трябва да надвишават указаните в таблицата по-долу стойности:

3.   Процедурата на контрол се повтаря при условия, съответстващи на скорост на движение на превозното средство от 100 km/h. При тези условия, стойността на СО не трябва да надвишава 0,2 обемни %. Ако процедурата по контрол е извършена върху отоплението в качеството му на компонент на превозното средство, тя не трябва да се повтаря на типа превозно средство, на което е било монтирано отоплението.

(1)  Използва се референтната единица „Bacharach“ ASTM D 2156

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ОТОПЛИТЕЛИТЕ С ИЗГАРЯНЕ НА ГОРИВО И

1.   ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

1.1.   Всеки отоплител трябва да се придружава от указание за употреба и поддръжка и, ако е предназначен за пазара на резервни части, с инструкции за монтаж.

1.2.   Необходимо е инсталирането на оборудване за безопасност (като компонент на отоплителя с изгаряне на гориво, или на превозното средство), за да се управлява отоплителя с изгаряне на гориво, при извънредно положение. Това оборудване трябва да бъде разработено по такъв начин, че ако пламъкът не се запали при пускането в действие на отоплителя или ако угасне по време на работа, времето за запалване и отваряне на захранването с гориво да не надвишава 4 минути при отоплителите с изгаряне на течно гориво, а при тези, работещи с газообразно гориво — 1 минута, ако устройството за наблюдение на пламъка е на термоелектричен принцип или 10 секунди, ако то е автоматично.

1.3.   Горивната камера и топлообменника на отоплителите, използващи вода като топлопреносен флуид, трябва да могат да издържат на налягане, равно на два пъти нормалното работно налягане или на 2 бара (по манометър), като се взема предвид по-високата от тези две стойности. Тестовото налягане трябва да се отбележи в информационния документ.

1.4.   Отоплителят трябва да носи етикет на производителя, в който да се указва името му, номера на модела, типа и номиналната мощност в киловати. Необходимо е също да се укаже типа използвано гориво и, при необходимост, работното напрежение и налягането на газа.

1.5.   Забавяне на вентилатора за нагнетяване на горещ въздух по време на изключване

1.5.1.   Ако е налице вентилатор за нагнетяване на горещ въздух, той трябва да забави оборотите си по време на изключване, както и в случай на прегряване или при прекъсване постъпването на гориво.

1.5.2.   Могат да се използват и други методи за предотвратяване на повредите, предизвикани от експлозия или корозия, при положение че производителят докаже тяхната еквивалентност.

1.6.   Изисквания относно електрическото оборудване

1.6.1.   Всички технически изисквания, които могат да бъдат повлияни от елетрическото напрежение, трябва да бъдат изпълнени при напрежение, което не се различава с повече от ± 16 % от работното. Ако има прекъсвач на веригата, който се задейства при понижено или при повишено напрежение, е необходимо да се провери дали всички изисквания се удовлетворяват в непосредствена близост до точките на прекъсване.

1.7.   Указване на състоянието на работа

1.7.1.   Необходимо е ясно видим индикатор, поставен в рамките на зрителното поле на потребителя, да показва кога отоплителят работи или е изключен.

2.   ИЗИСКВАНИЯ ОТНОСНО МОНТИРАНЕТО НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО

2.1.   Приложно поле

2.1.1.   Без да се нарушават изискванията на точка 2.1.2, отоплителите с изгаряне на гориво, трябва да се монтират съгласно изискванията на настоящото приложение.

2.1.2.   Превозните средства от категория О, оборудвани с отоплители с изгаряне на течно гориво, се смята че отговарят на изискванията на настоящото приложение.

2.2.   Местоположение на отоплителя

2.2.1.   Частите на каросерията и останалите компоненти, разположени в близост до отоплителя, трябва да се предпазват от прекомерна топлина и от опасност от замърсяване с гориво или масло.

2.2.2.   Отоплител с изгаряне на гориво, не трябва да създава опасност от пожар, дори в случай на прегряване. Това изискване се смята за изпълнено, ако при монтирането остава достатъчно разстояние до всички съседни части и се предвижда необходимата вентилация чрез използването на негорими материали или термични щитове.

2.2.3.   При превозните средства от категория M2 и M3, отоплителят не трябва да бъде поставен в купето. Въпреки това се допуска монтирането му в ефикасно затворен кожух, който отговаря също така на условията, посочени в точка 2.2.2.

2.2.4.   Етикетът, посочен в параграф 1.4, или негово копие трябва да бъде поставен така че да може да се чете лесно, когато отоплителят е монтиран на превозното средство.

2.2.5.   Местоположението на отоплителя се избира, като се вземат всички разумни предпазни мерки за намаляване до минимум на рисковете от нанасяне на щети на пътниците или на тяхното имущество.

2.3.   Захранване с гориво

2.3.1.   Гърловината за пълнене с гориво не трябва да е разположена в купето и трябва да е снабдена с капачка, която да предпазва ефикасно от всякакъв теч на гориво.

2.3.2.   При отоплители с изгаряне на течни горива, когато захранването с гориво е различно от това на превозното средство, видът на горивото и местоположението на неговата гърловина за пълнене трябва да са ясно указани.

2.3.3.   До гърловината трябва да е поставена бележка, уточняваща, че отоплителят трябва да е изключен, преди да бъде зареден с гориво. Освен това, в ръководството за употреба, предоставено от производителя, трябва да фигурират съответни инструкции за това.

2.4.   Система за отвеждане на отработените газове

2.4.1.   Отворът за отвеждане на отработените газове трябва да бъде разположен на място, от което тези газове да не могат да навлязат във вътрешността на превозното средство през вентилаторите, отворите за горещ въздух или отворените прозорци.

2.5.   Вход за въздуха, използван за горенето

2.5.1.   Въздухът, използван за захранване на горивната камера на отоплителя, не трябва да е взет от вътрешността на купето на превозното средство.

2.5.2.   Входът за въздуха трябва да е поставен или предпазван по такъв начин, че да не може да се запуши от багажи или отпадъци.

2.6.   Вход за въздуха, използван за отопление

2.6.1.   Въздухът, използван за отопление, може да бъде пресен или рециклиран и трябва да бъде вземан от място, което е чисто, и в което да е невъзможен всякакъв риск от замърсяване от отработените газове, идващи от двигателя, използван за задвижване на превозното средство, от отоплителя с изгаряне на гориво или от всеки друг източник от превозното средство.

2.6.2.   Тръбопроводът за подаване на въздуха трябва да е предпазен с решетка или по друг адекватен начин.

2.7.   Изход на въздуха, използван за отопление

2.7.1.   Всеки кожух, служещ за направляването на горещия въздух във вътрешността на превозното средство, трябва да е поставен или предпазен по начин, който не позволява предизвикването на никакво нараняване или изгаряне при допир.

2.7.2.   Изходът за въздуха трябва да е поставен или предпазван по такъв начин, че да не може да бъде запушен от багажи или отпадъци.

2.8.   Автоматичен контрол на системата за отопление

Системата за отопление трябва да се изключва автоматично и захранването с гориво да прекъсва най-късно 5 секунди след спиране работата на двигателя на превозното средство. Ако вече е задействано ръчно управлявано устройство, системата за отопление може да продължи да функционира.

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

ИЗИСКВАНИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОТОПЛИТЕЛИТЕ С ИЗГАРЯНЕ НА ВТЕЧНЕН НЕФТЕН ГАЗ (ВНГ)

(Виж приложение II, точка 3.3, бележка 2)