20011206

Решение на Съвета

от 6 декември 2001 година

за защита на еурото срещу подправяне

(2001/887/ПВР)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, по-специално член 31 и член 34, параграф 2, буква в) от него,

като взе предвид инициативата на Френската република [1],

като взе предвид становището на Европейския парламент [2],

като има предвид, че:

(1) Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еурото [3] определя 1 януари 2002 г. за пускане в обращение на валутата, деноминирана в еуро, и задължава участващите държави-членки да гарантират подходящи санкции срещу подправянето и фалшифицирането на банкноти и монети в еуро.

(2) Мерките за защита на еурото, въведени с предишни актове, следва да се допълнят и засилят чрез разпоредби, гарантиращи тясно сътрудничество между компетентните органи на държавите-членки, Европейската централна банка, националните централни банки, Европол и звеното "Европейско правосъдие" за ограничаване на престъпленията, свързани с подправянето на еурото.

(3) На 29 май 2000 г. Съветът прие Рамково решение 2000/383/ПВР за повишаване на защитата чрез наказателни и други санкции срещу подправянето във връзка с въвеждането на еурото [4].

(4) На 28 юни 2001 г. Съветът прие Регламент (ЕО) № 1338/2001 за определяне на необходимите мерки за защита на еурото срещу подправяне [5] и Регламент (ЕО) № 1339/2001 за разширяване на действието на Регламент (ЕО) № 1338/2001 (ЕО) за определяне на необходимите мерки за защита на еурото срещу подправяне, включвайки онези държави-членки, които не са възприели еурото като своя единствена валута [6].

РЕШИ:

Член 1

Определения

По смисъла на настоящото решение:

а) "подправени банкноти" и "подправени монети" са банкноти или монети, определени като такива в член 2 от Регламент (ЕО) № 1338/2001;

б) "подправяне или престъпления, свързани с подправяне на еурото" е по отношение на еурото поведението, описано в членове от 3 до 5 от Рамково решение 2000/383/ПВР на Съвета;

в) "компетентни органи" са органите, определени от държавите-членки да централизират информацията, в частност националните централни служби, и да разкриват, разследват или наказват подправянето и престъпленията, свързани с подправяне на еурото;

г) "Женевска конвенция" е Международната конвенция за борба с подправянето на парични знаци, подписана в Женева на 20 април 1929 г., и протоколът към нея;

д) "Конвенция за Европол" е Конвенцията от 26 юли 1995 г. за създаване на Европейска полицейска служба [7].

Член 2

Експертиза на банкноти и монети

Държавите-членки гарантират, че при разследването на подправяне и на престъпления, свързани с подправянето на еурото:

а) необходимите експертизи на банкноти, за които съществува подозрение, че са подправени, се извършват от Национален център за анализ (НЦА), определен или създаден съгласно член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1338/2001; и

б) необходимите експертизи на монети, за които съществува подозрение, че са подправени, се извършват от Национален център за анализ на монети (НЦАМ), определен или създаден съгласно член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1338/2001.

Член 3

Изпращане на резултатите от експертизите

Държавите-членки следят резултатите от експертизите, извършени от НЦА и НЦАМ съгласно член 2, да се предоставят на Европол в съответствие с Конвенцията за Европол.

Член 4

Задължение за предоставяне на информация

1. Държавите-членки следят за това националните централни служби, посочени в член 12 от Женевската конвенция, да предоставят на Европол в съответствие с Конвецията за Европол централизираната информация за разследванията на подправяне и на престъпления, свързани с подправяне на еурото, включително информацията, получена от трети страни. Държавите-членки и Европол си сътрудничат с оглед да определят подлежащата на съобщаване информация. Тази информация включва най-малко данни за самоличността на замесените лица, данни за естеството на престъпленията, обстоятелствата, при които са разкрити престъпленията, обстоятелствата, при които е извършено изземването и връзката с други случаи.

2. При разследването на подправяне и на престъпления, свързани с подправяне на еурото, компетентните органи на държавите-членки използват, ако е необходимо, средствата, предлагани от Временното звено за съдебно сътрудничество, и съответно средствата за сътрудничество, предлагани от звеното "Европейско правосъдие" след неговото създаване, в съответствие с разпоредбите, предвидени в документите за създаване на Временното звено за съдебно сътрудничество и на звеното "Европейско правосъдие".

Член 5

Влизане в сила

Настоящото решение влиза в сила от деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Съставено в Брюксел на 6 декември 2001 година.

За Съвета

Председател

M. Verwilghen

[1] ОВ С 75, 7.3.2001 г., стр. 1.

[2] Становище от 23 октомври 2001 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

[3] ОВ L 139, 11.5.1998 г., стр. 1.

[4] ОВ L 140, 14.6.2000 г., стр. 1.

[5] ОВ L 181, 4.7.2001 г., стр. 6.

[6] ОВ L 181, 4.7.2001 г., стр. 11.

[7] ОВ С 316, 27.11.1995, стр. 2. Конвенция, последно изменена с Протокол от 30 ноември 2000 г. (ОВ С 358, 13.12.2000 г., стр. 2).

--------------------------------------------------